Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич - ласка в нежната ми длан.
Денят ви за жертва набелязан,
от времето - безмилостен джелат.
На мен дъгата тайно ми показа,
как обичливо дъждове валят,
над сънищатата, над града ни сушав...
Зениците си на нощта дарих.
ушите си - на вятър за да слуша,
молиттвата в най-светлия ми стих.
И да прогледне от гласа ми сепнат
светът ви. Да се влюби и по-лек,
с глухарчетата що стиха ми шепнат,
човекът да докосне друг човек...
https://youtu.be/1x_wYqx77c8?si=i9bAYD_EC9RSW7uT
Hай-светлия ми стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125070802588
Свидетельство о публикации №125070802588
Рецензии