Сияят в маранята сини, голи,
високите скали. Градът зове
духът на пожълтелите тополи
безгласно да измолят дъждове.
Догаря тихо шарената кърпа,
на този ден сред жежкото поле
и вятър изнурен талига дърпа,
останал без сърце и без криле.
В талигата три котета бездомни,
едното - аз а другите по път
съдбата сбра. Чии са кой ли помни,
че хора много, а човеци - кът.
Три котета... горещници и строгост...
Стотици има също като тях.
Животите им девет са им много
и непокорство смъртният им грях...
Три котета... горещници и строгост...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125070205154
Свидетельство о публикации №125070205154
Рецензии