Не мога да възлюбя тъмничарите,
веригите сама да си нахлузя
и ако без причина ме ударят те,
смирено да обърна друга буза.
Не мога и да хваля самаряните,
откраднали последната ми риза,
наопаки и библия да хванете
то Дантев ад от нея май излиза.
Не мога, знам, че с дух съм непокорен и,
каквото има – има го, това е.
И никъде до днес не пуснах корени
къде ме води пътят – той си знае.
А аз не питам. Впрягам откачалките
и следвам го. Където спре ще седна.
Опитала и многото, и малкото,
избирам обич... Късна и последна.
Опитала и многото, и малкото
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125063006256
Свидетельство о публикации №125063006256
Рецензии