Автор: Р. Русев
Събуждам се,
вън все още сънено утро,
дъждец ръми
върху липата зъзнеща с него.
Тъй тихо,
че идва ти да се усмихнеш,
защото денят ще е топъл
до камината вкъщи
и спрялото време,
което тишината ще носи.
Спомен захвърлен
в стаята влязъл и толкова тих.
Вятър ще блъска в прозореца,
куче ще премине по пътя
подвило опашка
и може би гладно,
две още със него
и стих непонятен след тях
дори и за мен.
УТРО
© Copyright: Росен Русев, 2025
Свидетельство о публикации №125062906464
Свидетельство о публикации №125062906464
Рецензии