Някой, някъде тъй писа,
в стар тефтер и захабен –
хлябът ми да бъде клисав,
пътят стръмен. Ден след ден,
нова страница, а стари,
в рабоша ми разчертан,
болки, сякаш въглен пари,
беззащитната ми длан.
Нека пише. С милим богом,
аз в ответ й пиша стих...
Скъпа, знай – тефтери много,
аз по пътя изгорих.
Светиха ми и ме гряха
като факли ги държах,
нямах ближен, нито стряха,
само обич и без страх,
в дрипава бохчичка, бяла,
кътах песен, като в храм,
книга, стих и на раздяла,
вяра и на теб ще дам,
не в измислена химера –
глупаво сладникав рай,
в мене, сестро, а в тефтера,
точка слагай ти. За край.
Орисията ти черна,
хич не хваща тя дикиш...
Огън съм – ако те мерна,
вкупом с мен ще изгориш,
а сърцето мое лудо,
клетва е и благослов...
Първо листче, обич - чудо,
там – в тефтера чисто нов...
Нека пише. С милим богом
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125062807662
Свидетельство о публикации №125062807662
Рецензии