Среднощни копнежи

автор:© Йорданка Радева

Тиха нощ. Ромоли дъждец.
Нежно ухае на фин парфюм.
Липите подаряват ни наслада
под смълчания небесен купол,
а като от далечен някъде нюзрум
щурците ни поднасят серенада.

Тогава мечтите се събуждат
и сърцето тръпне като в младостта.
Очите нечии очи да срещнат
и ръцете да топлят нечии ръце.

Нощ... Безлунна. Мълчалива.
Ухание и нежност от близката липа.
И само ние двама- аз с луната,
копнежите стаяваме до утринта.


Рецензии