Обичам да се смея. Много. С глас.
Приглася ми разрошеното лято
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.
Рисуват ни и в профил, и в анфас
светулки и изглеждаме чудато.
И знае юни – тази съм, която
се смее чак до сълзи, до захлас.
Навярно ви изглеждам луда, странна,
преминах и през ада все така,
катран преплувах, а смехът ме хвана
с невидима приятелска ръка.
На четири очи ако остана
с плача... като река ще потека.
Навярно ви изглеждам луда, странна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125062301744
Свидетельство о публикации №125062301744
Рецензии