Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат й домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна,
душа на скитник Господ й е дал,
с капани и отрови все я дебнат,
за себе си дори не й е жал.
В зениците си тя луна отгледа,
изплака го сто пъти (сто и три),
котакът дремещ в двора на съседа,
звездите вън й станаха сестри...
Дарил я някой с (казват, че са девет)
живота тя пиля ги с порив луд,
оглозгаха сърцето й до скелет,
плачът й посред лято носи студ.
И тази нощ е слаба и бездомна,
ще я помилва само вятър тих,
две сови наизуст ще го запомнят,
на пресекулки плачещия стих.
Дива обич
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125061807327
Свидетельство о публикации №125061807327
Рецензии