Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед,
сърцето му – от макове - нетрайни,
той – паяче, тъче назад-напред,
стиха ми натежал от сладки тайни.
Ветрецът спира, удивен и ням.
Поляга кротко в меката отава,
любов за мен събрал оттук-оттам,
парченце слънце скришом ми подава...
Салкъм - акация
Салкъмен сън
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125060802364
Свидетельство о публикации №125060802364
Рецензии