Нека говорят. Словесната плява,
болката само ме правят добра.
Сол във водата, постеля корава,
хлябът от вчера, с дебела кора,
чужди трапези – аз винаги госта,
който омръзва на третия ден.
Трудно преглътната истина проста,
мястото в ъгъла. Вечно за мен.
Уж сред копривата гръм и не пада,
падна до три пъти... И засиях,
сбирам си съчки за моята клада,
Фениксът в огъня влиза без страх,
ярко ще пламна и нощ ще е късна,
ще ме люлее небето на длан.
Горе високо в звезда ще възкръсне,
тъжният гост – окъснял, нежелан.
А след дъжда в пепелта ще остане,
въгленче мъничко. Аз го зарих,
за да се вмъква в съня ти неканен,
с моята обич последният стих...
А след дъжда в пепелта ще остане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125060307273
Свидетельство о публикации №125060307273
Рецензии