С Праздником, друзья!

Честит 24 май
С мен Катерина
Върви, народе взъродени към
светла бъднина върви
с книжовностита, таз сила нова,
съдбините си ти поднови

С праздником 24 мая!
Идите, возрожденные люди,
 идите к светлому будущему.
С литературой, с этой новой силой,
вы обновите свои судьбы.

КОГАТО СЕ ИЗПРАВИХ

Генка Богданова ( Поздравление из Болгарии)

 Когато се изправих за пръв път пред дъската,
в гърдите ми потрепна чувство непознато.
На двора сняг валеше. Дошла  бе бяла зима,
 а аз цъфтях от радост, чувствах се значима.

С несигурна ръчичка написах: « Мила мамо»
 и знаех, че  се случва събитие голямо.
«Щом азбуката зная и думи пиша вечеЮ
пред мене се открива път труден и далечен.

Път б който ще ме води право към мечтите,
там, дето  ме очакват тайни неоткрити.
А  звънналите рими, родени във душата,
через буквите ще станат послания крилати…»

В сърдцето ми запяха празнични камбани,
аз букви вече пишех с пръстчета събрани.
Сякаш знак молитвен, с тебериш в ръката,
тихичко  изписвах с вяра във душата.

КОГДА Я ВПЕРВЫЕ

Генка Богданова

Когда я с мелом в первый раз стояла у доски,
стало светло от новых чувств,касался свет руки.
За окнами был снегопад.Светила всем зима  ,
я расцвела от радости, писать  смогу сама.

Своей нетвёрдою рукой  я  «  Мама» написала,
вот главное  событие , словно письма начало.
«Я выучу весь алфавит, смогу писать слова,
пусть  будет нелегко порой, но   азбука права.

Нелёгкий путь,терпение приблизили  мечты
где тайны нераскрытые в просторах красоты.
И рифмы звонкие  в душе рождались, ждут...-,
вдруг письма, сообщения  крылья обретут…»

Колокола познания  в  сердце зазвонили,
словно буквы на земле, праздник  осветили,
Буквы я писала , сложив пальцы вместе,
Слово , как молитва, и, как птицы, – вести.