Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички,
над кръста крилата растяха.
Без грим и одежда застана пред всички
Пройдоха – без име и стряха.
По-силен излезе от себе си даже,
добър. А е време проклето.
Вълшебните приказки той ще разкаже,
притиснал до болка сърцето.
Душата сред тръните дом си е свила,
сама оцелява – по чудо.
Бодливо обича с ината си жилав,
напук на човешката лудост.
Бодливa обич
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125051202130
Свидетельство о публикации №125051202130
Рецензии