Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби,
оцелелият бит е и ритан.
Тяло дребничко с много съдби,
спри за миг! Виж очите ми, питам,
само с топъл и милващ те взор:
ще ме гушнеш ли? Дай ми и име,
дай ми къщичка малка и двор,
твой ще съм до смъртта си... Вземи ме!
Подари ми милувка. За спомен
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125050906029
Свидетельство о публикации №125050906029
Рецензии