И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране,
те при мене се връщат сами.
Лунен лъч е духът ми, немирен е,
в безпросветните нощни тъми,
сбира тихо въздишки на влюбени,
лъх от люляци, капки роса...
Вие имате много за губене -
аз богатство – любов, чудеса.
Имам книги, и песни, спасените,
и невинни очи на жребче...
Непокорната лудост във вените -
вместо кръв обичлива тече,
тиха песен на славеи в драките
и луната с две боси пети...
Да съм друга? Ще има да чакате!
Птица знае едно – да лети.
Oцелели напук чудеса
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125050603058
Свидетельство о публикации №125050603058
Рецензии