Aз благодаря на себе си
За червената роза вътре....
За един път-
Че душа има две крила...
Няма значение какво се случва във КЪТре...
За спомен-
Защото от едно... има многото струни...
И за желание да отидеш някъде...
Нека поне се обадят вместо нощтата, коя
Непрогледната всякде..
Сега утеших се
Едва ли
Сякаш крещеше
В венчелистчетата...
Но това беше молитва
Една
врата почука на земята
(использовал переводчик,
Пытался донести смысл)
Свидетельство о публикации №125050307753