Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе,
свали го – прашен и очукан нимб
и пътя си възможно невъзможен,
и опипом дори ще извървим.
И път да няма, не е важен края,
на хвърлей само, дъх и благослов,
почувствай ме! До лудост те желая,
низвергната от рая им любов...
https://youtu.be/VQtvLKd7dwM?si=96SD2MjWlCP7LpBD
Cвали го прашен и очукан нимб
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125050303413
Свидетельство о публикации №125050303413
Рецензии