Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей,
ту ромолящ, ту като ласка тих.
Предсказа ми го сън и ще се случи,
и вятър ще се влюби в моя стих.
И трелите си ще превърне в думи,
сред люляците славеят незрим.
Лилава е тъгата помежду ни.
Aз, ти и тя към сбъдване вървим.
Лилава е тъгата помежду ни
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125050207518
Свидетельство о публикации №125050207518
Рецензии