За ден ли ще замлъкна, за година ли,
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката,
на времето и спомените зли,
обичат те. Дотолкова, доколкото
инатата съдба ми позволи.
И не, че ще очаквам позволение,
живее с оптимизъм и рогат
нравът ми, a морето до къде ни е –
това да мисли скапаният свят...
Ще дойде ден – ще млъкна аз завинаги,
ти въглен в керемидка ме носи,
че чудесата в думите ми има ги,
а любовта ми в песен потърси...
ти въглен в керемидка ме носи...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125050106464
Свидетельство о публикации №125050106464
Рецензии