Бабушкина кошка. Перевод с болгарского

Вышли все дни - опочила старушка
Путь свой земной завершив одиноко:
Может быть, Бог примет чистую душу,
Может - в аду ей томиться до срока.

Нет её больше. Захлопнулась крышка.
Слезы скупые, вино для поминок,
Хлеб и кутья, да в земле мелочишка,
Стихло вокруг, ни души у тропинок.

Слева - соседка, под грушей бесплодной,
Всё-то печалилась, всё-то молилась,
Два её сына вздохнули свободно -
Как бы она - да без них обходилась?

Так и заброшена - манит дорога,
Манит, зовет, да звенит проводами.
Всё забывается. Жаль, что так много:
Дом и друзья, обещания маме...

Вот на могилу походкой бесшумной
Тихо скользнула трехцветная кошка,
Кошка лохматая, с мордочкой умной
И на венке потопталась немножко.

Нет - не зовет, не мяучит. Тоскует.
Здесь охраняя покой, словно жрица,
Так, под крестом, она и заночует -
Руки хозяйкины будут ей сниться...
___________________________________

Тя си отиде - самотна старица.
Пътя си земен измина до стъпка.
Може би Бог я прие за светица.
Може би Дяволът в ад я натъпка.

Тя си отиде. Хлопна капака.
Няколко сълзи, бутилка със вино,
жито варено и хляб, само хапка...
Всеки край гроба съчувствено мина.

Вляво от кръста, до круша безплодна,
тъжна съседка молитвица ниже.
Двамата сина отдъхват свободно -
старата искаше толкова грижи.

Всички си тръгват. Пътят ги грабва,
здраво опънат - оголена жица.
И я забравят. На кой ли му трябва
спомен да пази за мъртва старица?

Ала до гроба, със лека походка,
с тъжни очи и настръхнала грива,
плахо се спира шарена котка
и до венеца на кръгче се свива.

Тя не оплаква. Просто тъгува.
Гроба ще пази докрай. Като жрица.
И под студения кръст ще сънува
топлите длани на свойта старица.
 
(С)Ники Комедвенска