Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем
обичах го, а той ме натъжи
и с шепа пеперудени лъжи,
облече ме. И те били назаем.
Сега търкаля в калното долище,
по камъните старата река,
гневът му не минава и така,
ще тръгне в ден от болката разнищен.
Не ме поглежда, боядисва в сиво,
и птиците сред мокри небеса...
Гневи се. И това ще понеса,
в сърцето си съм скътала огниво,
светулчица – сред бурята маяче,
звезда от обич в моята душа,
да свети в стих, та теб да утеша,
или с дъждовна песен да поплачем...
Април изплаква своите очи
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125042606546
Свидетельство о публикации №125042606546
Рецензии