И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е,
той все ще си намери исполин,
сто мелници – приятел – ни един,
очакват бялото му знаме,
осмиват го и казват: Луд е,
за подвизи говори, влюбен пак,
светът гори, а старият глупак,
осъмва под звездите буден.
А той... сърцето му на длан е.
Живее вчера, утре... не и днес,
Имане няма, къща, ни адрес,
не e дошъл, за да остане...
Oсмиват го и казват Луд е...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125042307324
Свидетельство о публикации №125042307324
Рецензии