И ще дойда навярно...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.


Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша
и объркан  не знае след мъката как се върви.
Да поседне за миг и в гласа ми потрепващ заслушан,
да си спомни за ласката лунна в среднощни треви.


Тази приказка моя – красива и много наивна
любовта ми разказа. Запоммних я. Бе през април
и дано да си спомниш, човеко, от пътя си кривнал,
колко малко ти трябваше... Влюбен когато си бил.


Аз ще тръгна сега, ще последвам добрите авлиги,
че сърцето премръзна, петимно за слънце и смях,
ето, моите думи най-нежни оставям. Вземи ги,
разпилей ги и макове нека разцъфнат от тях,


а когато се върнат щурците среднощни помни ме,
мене – лудата – скрила в сърце пълнолунно звезди.
Прошепни го на вятъра тихичко моето име...
И ще дойда навярно. По-влюбена в теб от преди ..