Размисли по пътя от Некропола - Размышления по дор

Размисли по пътя от Некропола


Хора,
без мярка за кръв
Така е било от векове, така е и сега.
Герои,
не познаващи страх,
срещат своя последен час.
Земята,
вече няма място за гробища.
В могилите има черни кости.
От праведните и чудовищата
в музеите - само мечове и пирони.
Защо тогава?
множим убийствата,
опожарените градове?
Какъв е смисълът?
Къде и защо?
Безлюдие,
Руини,
Вятър
пее литургия за мъртвите.
Войната разрушава смислите,
Само в мира има смисъл.

Перевод: Весела ЙОСИФОВА


Размышления по дороге из некрополя


Люди,
без меры крови
было в веках и сейчас.
Герои
не знают страха
встречая последний час.
Земля
не вмещает кладбищ.
В курганах чёрные кости.
От праведников и чудовищ
в музеях мечи и гвозди.
Зачем же
множить убийства,
сожженные города?
В чём проявляется суть?
Где и когда?
Безлюдье,
Развалины,
Ветер
мессу усопшим поёт.
Война разрушает смыслы,
Смысл только мир создаёт.

Автор: Александр Краснокутский  http://stihi.ru/2025/03/16/5776