Стилиян Чилингиров. Индевеющие кроны...

***
В скреж обвити голи грани
под фенерите светлеят.
В мрака гракат черни врани
и над граните лудеят.

Глъхнат улици безлюдни,
мръзне в стъпки снежен пясък.
Скреж скрежи и в скрежки чудни
гасне мимолетен блясък.

Сти;лиян Хаджидобрев Чилингиров (26 (по старому стилю) 10.1881, Шумен — 23.11.1962, София)


***
Индевеющие кроны
блещут в свете фонаря;
карчут в сумраке вороны
чёрным бешенством горя.

Молкнут улицы, пустеют...
настом снежная крупа,
меркнут льдя'ные камеи–
был фонарь, и тот пропал.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



***
Что ни вижу, то знаю,
точно жало змея,
нашу тайну скрывает–
ней пропитан и я.

В мире много загадок–
я одна среди них:
жив и мёртв, горек, сладок,
пепел, дым и огни.

День твой– ночь моя: мною
люди удивлены–
мне бы снегу со зноем,
мне бы в осень весны.

По мечту, по добычу–
мы взаимно чужды:
порознь вместе привычно–
нет земли без воды...

Все загадочны, вижу,
не гордись и признай–
где, когда нам поближе,
это тайна из тайн.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


***
Де каквото и да видя, де каквото и да знам,
тайната ми там е скрита и прикрит съм в нея сам.

Много гатанки край мене, гатанка самичък аз:
мъртъв блян и в мъртвината –от живота жив талаз.

Аз над хората гадая, те почудени - над мен.
Нощ съзирам аз в деня им, те – в нощта ми слънчев ден.

И един за други чужди отминуваме в света:
те по свойте стъпки бързат, аз –по моята мечта.

Де ще пътя път препречи, и не мисля, и не знам:
тайната е в мене скрита и прикрит съм в нея сам.

Сти;лиян Хаджидобрев Чилингиров (26 (по старому стилю) 10.1881, Шумен — 23.11.1962, София)