Юноша

Христо Смирненски Болгария
ЮНОША

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи –
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух – обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
– Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!…

И тогава – залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, –
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.


Христо Смирненски

ЮНОША
http://stihi.ru/2025/02/28/1322
Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов

Я не знаю, зачем я на свете рождён
и не знаю, за что я умру,
я пришел очарованный в серый тот день,
и в цветущую в мае зарю.

Был я вёсны и молодость встретить готов
и с восторгом открытых очей,
чтобы встретила Жизнь на дорогах цветов
в колеснице из лунных лучей.

Но ни вёсны, ни песни встречали меня,
и ни яблонь сияющий день:
средь кромешных пучин возникала стена -_
заковал меня черный злодей.

И сквозь злобу наветов у каменных скал
бес ярился и жертвенно полз,
великан в чешуе среди крови стоял,
среди моря из крови и слёз.

В полумраке увидел забитых людей
и услышал их плач, словно сон,
и угрозы разъяренных жизнью сердец,
и цепей утомительный звон.

В караване рабов своих братьев узнал,
там в упряжке со Златом телец,
Дух, закованный в цепи, покорно стоял,
а над Духом – терновый венец.

И тогда, содрогнувшись от мрака земли,
я  проснулся, горел и взывал:
- О, зажгите  пожары средь крови и тьмы!
- Зазвучите железа слова!

Пусть пылает земля, как непознанный пир.
гром и молния светит, гремит!
В баррикадных боях пусть сгорит этот мир!
Ураган, ураган для души!...

И тогда я, влюблённый в людей тех, пленён,
и, увидев святую Зарю,
не спрошу – для чего я на свете  рождён,
но я знаю – за что я умру.