Божидар Божилов Море и призраки Морето и призрацит

„МОРЕТО И ПРИЗРАЦИТЕ” („МОРЕ И ПРИЗРАКИ”)
Божидар Борисов Божилов (1923-2006 г.)
                            Болгарские поэты
                            Перевод: Булат Окуджава


Божидар Божилов
МОРЕТО И ПРИЗРАЦИТЕ

Морето, както в моите пастели,
е без вълни, без лодки и без птици.
Тук, в стаята, минутите са спрели
и здрачът спусна котва във зениците.

Днес миналото прашно се завръща.
Познати стъпки чувам по дъските
и страшен шепот пълни бавно къщата.
Това са те: умрелите, убитите.

Това са те: приятелите близки,
погребани в следобедите есенни.
Те влизат през стените, шепнат ниско,
във мен се взират дълго и унесено.

Какво? Дошли сте в мрака да ме питате
защо не бях на ваште погребения?
Страхувах се. От песните, от житото,
на старите камбани от звъненето.

Обичам аз живота. Вие знаете,
нали били сте дълго с мене в дните.
Признавам ви: страхувам се отчаяно
от жълтите ръце, с цветя покрити.

И затова живея като трескав,
обичам силно радостта, тревогите.
Смъртта желая да ме вземе лесно,
да бъде смърт под изстрели и огън.

А ти? Не! Ти си жива, зная.
Защо си тук при мъртвите приятели?
Не си ми близка даже. Само тайно
сред сънищата ний сме разговаряли.

Сред сънищата беше с мене нежна,
аз в тях през рамото съм те прегръщал.
А в светлото не смеех да те срещна...
Умряла си. Познавам. Трака къщата...

И роклите ти пъстри са ненужни...
Ще ги дадат на някоя женица...
Морето се люлей от вятър южен
и плуват лодки, и се носят птици.


Божидар Божилов
МОРЕ И ПРИЗРАКИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Булат Окуджава)

Море,
как у меня на пастели –
без птиц, без лодок, зарей не горя...
В комнате
все углы опустели,
и сумерки бросили
якоря.

Сегодня
прошлое, пылью увитое,
ко мне возвращается... Шепот кругом.
Друзья мои умершие, убитые
медленно заполняют мой дом.

Скрипят половицы, доски, ступени,
и в комнату, не зажигая огня,
они проходят сквозь мрак и стены
и задумчиво вглядываются в меня.

Безмолвный тянется поединок.
Ответа требуют с разных сторон...
...Страх меня выгнал с ваших поминок,
страх меня с ваших увел похорон.

Вы в сердце моем остаетесь живыми.
Но видеть, как утопают в цветах
мумии с лицами восковыми?!
В образе человеческом – прах?..

Вот почему я хочу, сгорая,
жить среди радостей
и тревог,
чтобы мой рок, меня сберегая,
от пули в битве меня не берег.

А ты? Зачем ты, живая, с ними?
С мертвыми
друзьями моими?..
Зачем ты входишь с этой толпою,
минуя сомнения и года?
Мы только во сне встречались с тобою,
а близкими не были
никогда.

И только во сне ты меня любила,
и нежной со мной лишь во сне была.
Любила...
Это когда-то было...
Этого не было...
Ты умерла...

Кому пригодятся теперь твои платья?
Какой девчонке их отдадут?..
...Море распахивает свои объятья...
Птицы кричат... Лодки плывут.