Красимир Георгиев Оратория путь в загробную жизнь

литовский текст дублируется в рецензии

http://stihi.ru/2020/06/13/2
Красимир Георгиев
ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.

                Написано: 12 юни 2020 г.
================================
Перевод на русский яз.

Красимир Георгиев
ОРАТОРИЯ ПУТЬ В ЗАГРОБНУЮ ЖИЗНЬ

Геенна ждёт людей совсем хороших,
Привыкших и к потерям, и к страданьям,
И проигрыш неся, как наказанье…
Сжимаю зубы, ангелом опрошен.

Размыто прошлое водою пенной
О скалы бьющейся в потоках горных,
..Пригрезилось под вечер – тают стены,
И я стою над пропастью огромной.

Мечты несбывшиеся ноют, давят,
И напоследок жизнь скорбит слезою.
Нет черного и белый не наладить,
Лишь серый серого чертит стезёю.

Бесчувственно слова выводит уголь,
Что смерть невыносимой болью ляжет,
Не на того, кто ею избран убыл,
На тех, кому пожить ещё прикажет.

За холмиком, стеной ждёт неизвестность,
А жизнь моя, как будто уже в прошлом.
И ангелы все на рисунке фрески,
Вещают – жизнь и смерть в одном окошке.   

Среди теней вокруг - зовусь мужчиной,
Среди людей скольжу безликой тенью.
Гробу лежу по важности причины,-
Во сне припавший к вечному забвенью.

Оркестр трубит торжественно, печально,
Хор ангелов поет про Божью славу.
Судьбы солист капризный изначально -
Я сам…Бог поджидает возле ада… 

Написано: 12 июня 2020 г.