Женский фронт

На женския фронт

Дафинка Станева Болгария

И тъй: нищо ново на женския фронт.
На женския фронт няма „чужди” и „свои”.
Бленуваш за полет в  красив хоризонт,
но твоят живот е в окопа и в строя.

Преброждаш безкрайни поля със пелин,
на мъжкия свят да докажеш, че струваш.
И, риба без въздух, си шепнеш:”Амин!”,
че все още имаш куража да плуваш.

Сам залезът пие от тебе тъга.
За обич леда ще превърнеш във пламък.
Със счупени пръсти, дори без ръка
ти с трепет и мъж, и дете ще погалиш.

Тъчеш бяло знаме на нощния стан,
а цялото войнство звезди с тебе плаче.
На мъката плащайки своята дан,
измолваш и глътка покой за петаче.

След смърт, поражения, смерч от печал
от сълзи и болка надежда омесваш.
В умората от всекидневната кал
под стряхата птици събираш за песен.

И тъй:нищо ново на женския фронт –
ни гръмък триумф, ни победни награди.
Една тиха служба. И вечен закон:
зова за живот всеки ден да изстрадваш.

Женский фронт
 http://stihi.ru/2025/01/18/3961


Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов

Не добавит ничего нам женский фронт,
Мол, на фронте том «чужие» и «свои».
Я хотела улететь за горизонт,
но вся жизнь моя в окопах и в строю.

Ты идешь в полях бескрайних – все полынь
и мужчинам ты докажешь наяву.
И, как рыба, что промолвила: «Аминь»,
хоть на суше я, но все же я плыву.

Твоя мука превращается в закат,
для любви ты превращаешь холод в свет.
Ты перстями можешь даже и без рук
Согреть мужа и счастливое дитя.

Белый флаг ты ткешь печально в тишине
и с тоскою звезды смотрят через мрак.
Даже клены наклоняются к земле,
умоляя дать свободу за пятак.

От Успенья, пораженья и тоски,
в сердце милуя людей и жизнь любя,
ты в усталости от жизненной грязи,
собираешь птиц, чтоб пели для тебя.

Не случилось ничего на Фронте том
ни триумфа, ни победы, ни наград.
Служба тихая, безмолвна. И закон
призывает ежедневно нас страдать.