***

Следновогодишно

Старчето познато не подмина
и към нас намина таз година.
Спусна се не през комина,
на вратата позвъни нахално.
Аз отворих със надежда,
поусмихнах се, погледнах,
със клепачите запърках
и муцунката обърнах.
Той погледна ме и рече:
"Май не си добро човече!"
Опитах се да се опълча,
а пък той: "Недей се кълчи!
И недей да се оплакваш!
Знам те аз какво очакваш!
Писмото ти дорде четях,
непрестанно все се смях:
за екскурзийки мечтаеш,
за парички все се маеш;
дрънкулки, вилички, полички,
скъпички луксозни брички.
И на всичкото отгоре,
без възможност да поспоря,
на вратата ти дори
искаш внук ми да звъни!
Аз съм старец щедър, благ-
няма да ти се разсърдя.
И на всеки: драг - не драг,
желанията ще изпълня.
Затова на теб ще дам
екскурзия на бали -
ще копаш, сееш, а пък там
и овче виме ще погалиш.
Ще пътуваш със кола
на магарешки крака,
а за дрешки и бижута
няма аз да се набутам!"
На излизане от вкъщи,
без дори да се намръщи,
на гърба чувала метна
и многозначително намекна:
"Помисли за догодина,
по туй време ще намина,
колко ще се постараеш
и какво ще пожелаеш!"