автор: Йорданка Радева
Някак чудно бе...И изведнъж.
Небето си портите разтвори.
Кристален рукна малък дъжд,
пред зима, сякаш проговори.
Скриха се звездите в този час,
а облак от високо замърмори.
И луната в профил и в анфас
се разхожда из Божиите двори.
Ала дъждът учудено се спря,
и простря омокрените длани.
А облакът сконфузено замря.
Слънцето изгря. Ден настана.
ДЪЖД
© Copyright: Йорданка Радева, 2024
Свидетельство о публикации №124122006595
Свидетельство о публикации №124122006595
Рецензии
