автор: ©Йорданка Радева
Отново късна вечер, тъй тъжна и сама.
Бяла тишина е вред навлякла дрешка.
Окъснели спомени изплуват във нощта,
вятър зимно свири на невидима цигулка,
а после се със някого задява и шегува.
И бързат стъпки по снега, и сенки две и три
под прозорците, които като светулки светят.
Въздиша тежко пред заспиване градът едва,
а у мен от младостта ми спомени нахлуват.
Зимно стихотворение
© Copyright: Йорданка Радева, 2024
Свидетельство о публикации №124112805162
Свидетельство о публикации №124112805162
Рецензии
