Усещане

(“Очите ти гълъбо, очите ти
малки вселени са очите ти.”
Вида Пиронкова - “Гълъбо”)



Очите ти, скъпи, очите ти,
залюляват мечтите ми в люлка.
Мечтите ми, скъпи, мечтите ми,
са любовни гнезда за душата ти.

Гнездата ни, скъпи, гнездата ни,
постлани с обич и с жажда са.
Светулчици, скъпи, от спомени
са твоите сърмени ласки.

В сърцето ти, скъпи, в сърцето ти,
светлината извира пречистена,
засява божествени чувства -
никнат като бели кокичета.

Целувките, скъпи, целувките,
ще ни близнат по мокрите устни.
Любовта е попила в душите ни –
тя диктува, аз перото държа и пиша.


Чувство
(подстрочник)

(«Твои глаза, голубка, твои глаза
— маленькие вселенные, твои глаза».
Вида Пиронкова — «Голубь»)

Твои глаза, дорогой, твои глаза,
качают мои мечты в колыбели.
Мои мечты, дорогой, мои мечты,
— гнезда любви для твоей души.

Наши гнезда, дорогой, наши гнезда,
выстланы любовью и жаждой.
Светлячки, дорогой, твои ласки,
локонами сотканы из воспоминаний.

В твоем сердце, дорогой, в твоем сердце,
свет очищается, голубь мой,
сеет божественные чувства —
прорастает, как белые подснежники.

Поцелуи, дорогой, поцелуи,
будут облизывать наши влажные губы.
Любовь проникла в наши души —
она диктует, я держу перо и пишу.