Атанас Далчев Окно

АТАНАС ДАЛЧЕВ

Окно

Что за нашим замёрзшим окном?
А быть может не нашим? Не видим мы
ни дома, ни дороги извилины –
только лес, что покрыт серебром.

Почему в белизне замороженной,
приобнявшись, мой брат и сестра
по тропинке идут серебра
Совершенно одни-одинёшеньки?

Под серебряной сетью ветвей
льётся дождь из серебряных листьев;
продолжает тропиночка виться
меж серебряных нитей лучей.

И без страха мой брат и сестра
там идут – ни волков нет, ни ветра,
и не треснет случайная ветка
под деревьями из серебра.

Там живёт лишь волшебная птица,
у ней перья – огонь золотой.
Ищут птицу ту брат мой с сестрой,
уже целую ходят седмицу.

На рассвете седьмого лишь дня
вдруг возникли и птица, и пламя –
охватили весь лес, будто дланью,
лучезарные крылья огня.

И деревья сверкая горят,
серебро расплавляется листьев.
Вот и дом проявляется в искрах,
и дорога знакома опять.


АТАНАС ДАЛЧЕВ

ПРОЗОРЕЦ

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?

Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.

Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.

Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.

Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.

1925 г.