истома
Луна
мир
осветила!
Солнца
свет,
ветра
его,
кто
заметил?
Светлой
кожей
чёрт,
в коже
чёрной,
крокодильей,
же!
Истомою
исходит
мира,
И,
даже,
Я,-
уже,
почти,
поставил,
на чёрное!
пока,
на красном
моя
белочка
шалит!
колесо
нежное,
бесконечности
вечной
ножками
пушистыми
перебирает,
ха!
весёлые,
же,
боги, -
миром
правят!
с
весёлым
смехом
этим
миром
им
с ним -
не
управиться!
ха и
ха,
ха!
ад
и
тьма!
ни у кого
будущего
нет!
дня
нет,
ни
одного!
Свидетельство о публикации №124091600388