Сонет за късната любов
на нашите притихнали врати,
в нас звънва песента на сто капчука,
с рефрен от развигорови мечти.
Но дар ли са въртопите от нежност,
превзели ловко крехките души.
Защо в игра със сляпата надежда
Съдбата в късна есен ни теши?
След буря от съмнения, въпроси,
обажда се и Мъдростта:“Сега
ликувай в своя празник светлоносен!“.
А с лъх на Времето неумолимо
пристъпва неизбежната Тъга –
на късната любов последно име.
Свидетельство о публикации №124072601127
Поэтому когда узнала, что у Вас здесь страничка, решила внести Вас в "Избранные".
Это было поздно вечером, и я даже не запомнила, что я у Вас что-то читала. Помню, что весь вечер читала Ивана Вазова. Вы не против, если я иногда у Вас что-нибудь почитаю?
Удачи Вам, милая Дафинка!
Светлана Татарченко 03.04.2025 12:24 Заявить о нарушении