Сонет за късната любов

Когато в залез любовта почука
на нашите притихнали врати,
в нас звънва песента на сто капчука,
с рефрен от развигорови мечти.

Но дар ли са въртопите от нежност,
превзели ловко крехките души.
Защо в игра със сляпата надежда
Съдбата  в късна есен ни теши?

След буря от съмнения, въпроси,
обажда се и Мъдростта:“Сега
ликувай в своя празник светлоносен!“.

А с лъх на Времето неумолимо
пристъпва неизбежната Тъга –
на късната любов последно име.


Рецензии
Спасибо за Ваш сонет, дорогая Дафинка. Я читала пару Ваших стихов у Красимира Георгиева, "Корни" и ещё один, не помню сейчас, как называется. Мне понравилось.
Поэтому когда узнала, что у Вас здесь страничка, решила внести Вас в "Избранные".
Это было поздно вечером, и я даже не запомнила, что я у Вас что-то читала. Помню, что весь вечер читала Ивана Вазова. Вы не против, если я иногда у Вас что-нибудь почитаю?

Удачи Вам, милая Дафинка!

Светлана Татарченко   03.04.2025 12:24     Заявить о нарушении