Парис Сивриян Я здесь, как следы Аз ще съм тук
Парис Сивриян
Болгарские поэты
Перевод: Лариса Литвинова
Парис Сивриян
АЗ ЩЕ СЪМ ТУК
Аз ще съм тук.
Като босата стъпка на пясъка,
дето вълната
така и не щя да изтрие.
Като зората,
попила на гларуси крясъка.
В първото утро на юли
която косите си мие.
Аз ще съм тук.
Като камъче на етажерката –
спастрило спомен
за нокти на хищни картали.
Като бръшлянче,
прегърнало зида на черквата,
дето с дланта си зелена
събужда камбани заспали.
Аз ще съм тук.
Като бързата сянка, изстреляна
миг преди мрака,
на залеза с прашката златна…
Като сълзата,
събрала солта на вселената,
в сухата есенна пръст
от окото на камък
ще капна.
Парис Сивриян
Я ЗДЕСЬ, КАК СЛЕДЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Лариса Литвинова)
Я здесь, как Следы
на влажном песке,
что не хочет смывать волна.
Я здесь, как Заря,
с гомоном чаек плывущая
в предрассветном июле,
омывающем косы в восходе.
Я здесь, как Голыш,
когтями меченный хищными,
камень галечный на подставке,
что память о прошлом хранит.
Я здесь, как Плющ,
шагающий по стенам храма,
обнимающий его зелёными ладонями,
и ждущий пробуждения колоколов.
Я здесь, как Тень,
в мгновение выстланная по земле,
до наступления сумрачного вечера,
опоясанного золотым закатом.
Я подобен Слезе,
Собравшей всю соль со Вселенной,
и в сухую осеннюю землю камнем
упавшей.
Свидетельство о публикации №124062100266