Боль...

Красимир Георгиев,
перевод с болгарского.

Заглядываю в зеркало к себе -
к моей судьбе или игре азартной?
И будут ли друзья со мной в беде -
в последний путь проводят невозвратный?
Отдал детей, как ценности в музей,
семья - подобно той хрустальной чаше,
профессии поэта - нет бедней,
как уберечь себя от болей наших?
А в голове уже седая прядь!
Как мне спастись от боли и недУга?
Любовь наполнит сердце вновь опять,
уйдут из сердца и тоска, и мука.

Москва 2024


БОЛЕСТ...
Красимир Георгиев.
Оригинал

Ще търся в огледалото съдбата си –
съдба ли е, или хазартна миза?
Ще имам ли до гроб добри приятели?
Приятелството стана архаизъм,
децата ни – музейна ценност,
семейството – кристална ваза,
професия – поет по бедност,
от тази болка как да се предпазя?
В косите ни поникнаха кокичета!
От тази болест как да се предпазя?
Сърцето ми, препълнено с обичане,
разменя любовта срещу омраза.

Написано: 11.11.1984 г.