Толкова дълго, мамо, те няма,
а още усещам твоите длани.
Още дочувам гласът ти прекрасен
близо до мен и толкова ясен...
Толкова ясен, че даже си мисля
дали не откачам от своите мисли.
Снимките наши често разглеждам
и твоите вещи все пренареждам.
Все пренареждам и все ги прегръщам,
мъката вече едва я преглъщам.
Откакто и татко от нас си замина
в душата настана ледена зима.
Ледена зима с вихрушки и бури,
със сиулети от бледи контури.
Сърцето е пусто, тихичко плаче -
остана самотно и тъжно сираче.
Ледена зима
© Copyright: Иси Филипова, 2024
Свидетельство о публикации №124060500370
Свидетельство о публикации №124060500370
Рецензии