В полвта

"Когато Мохамед не отиде при планината, планината отива при Мохамед."

Вярвах аз във приказки омайни,
че сладки феи сбъдвали мечти.
Че принцове прекрасни и незнайни
щели да ми свалят сто звезди.

Но Аладин така и не намерих,
а Шехерезада скри се във нощта ..
Накрая аз крилата си разперих
и литнах като птица над света.

Да търся, тръгнах, щастието свое,
че то само при мене не дойде.
Сега е тук и вечно ще е мое,
защото срещнах в полета сърце.


Рецензии