Звънят камбани и птиците пеят -
много са вече звездите в небето.
Черните демони в мене се реят,
искат да стигнат те до сърцето.
В стаята тиха скръб се разнася,
в мене се впива тя като змия -
с тъга ме завива, а после отнася
душата ми бедна, като стихия.
Няма лекарстава да се излекува,
няма и песен да я утешава.
С мен е решила тя да пирува,
в храма ми пуст да се настанява...
Тя е без годност – вечна и бледа,
дебне и чака, само те гледа.
Идва без звуци – остава в душата,
част неизменна е тя от съдбата.
Вечна скръб
© Copyright: Иси Филипова, 2024
Свидетельство о публикации №124060502550
Свидетельство о публикации №124060502550
Рецензии