Целоваться до упада

не З н а ю
      что со М н о й
                Т в о р и т с я
В о з м о ж н о
             в Ч ё м-то
                К о м п л е к с у ю
но, Ты!
    так Ч а с т о
               стала С н и т ь с я,
как С л а д к о,
             я, Т е б я
                Ц е л у ю

что наша Ж и з н ь?
                К о н е ч н о
                Б р е м я,
то, Ч т о-то
          Ж а р к о,
                то П р о х л а д а
но, твёрдо В е р ю,
                П р и д ё т
                В р е м я,
в Я в ь
     Ц е л о в а т ь с я,
                до У п а д а
               


Рецензии