Може би до Марс..

Понеже дрънкам врели-некипели,

или пък меч, а дребна съм. Уви,

каквото чели сте до днес сте чели...

От утре нищо. Карай да върви...


Понеже всяко чудо три дни трае,

а всяка битка знам ли докога.

Турнирът доживот е. Срокът - краен,

а краят му се вижда от сега.


Загърбвам ги: Осанна! и Разпни го!

усмивките зад кадър... Суета!

Приятелства, любови - под индиго

и си създавам всяка нощ света,


където тъжен воин сред преструвки,

живее си. Живот, като във фарс.

Продава свойте лачени обувки.

Билет да купи. Може би до Марс...


Рецензии