Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега,
прибирам тихо острата рапира,
ни дума за турнири, за рога...
За обич само... То се подразбира.
Ако поискаш мога да вплета,
три ноти от безсмъртната китара,
на Джон, далеч от всяка суета,
дори насън не се усещам стара.
Перце от сова, блясък на река,
сребристи рибки в тихите подмоли,
върби – привели клоните така,
че скриват двама – влюбени и голи...
Сънуваш ли? Добре. А аз летя
и радвам ти се. Тихо, отвисоко,
аз – бяла сова в нощните цветя...
Любов и свобода са ми посока...
Сънуваш ли? Добре. А аз летя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124042807140
Свидетельство о публикации №124042807140
Рецензии