Улыбки

          Болгарский
          Время и Я


                У С М И В К И

                Бях млада,
                нямах и двайсет години.
                Живеех до Университета
                сравнително близо.
                Всяко утро
                пеша отивах на лекции.
                Вървях край булеварда,
                оглушаван
                от неспирен
                автомобилен поток.
                Но аз не чувах шума,
                обзета от прекрасни
                младежки мечти,
                а на лицето ми
                се изписваше
                неволна усмивка,
                навярно
                невинно-привлекателна.
                Хората,
                които срещу мене вървяха,
                също ми се усмихваха -
                искрено и доброжелателно,
                сякаш ми казваха:
                "Здравей, мило момиче,
                слънчев ден ти желаем!"
                И слънчеви бяха дните ми,
                озарени
                от сърдечни усмивки.

                Ана  Величкова


Рецензии