Босоного, разгърдено, лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно,
мъртви рози в градината, кал и листа.
Нощем идваш в съня. Слънчогледова нежност,
всеки дъх лавандулов ревниво пестя.
Питам птиците зъзнещи, вятъра питам
и капчука разпитах... Мълчи, и мълчи.
А цигулката щурчова в думите скрита,
плаче... Сухи са моите тъжни очи...
Зимна тъга
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123120703181
Свидетельство о публикации №123120703181
Рецензии
Не си струва да бъдете тъжни,
животът е красив с всичките му аспекти.:о)
Игорь Лопатко 12.12.2025 11:39 • Заявить о нарушении
животът е красив с всичките му аспекти.:о)
Игорь Лопатко 12.12.2025 11:39 • Заявить о нарушении
Благодаря Ви, за това, че коментирахте на български! Понякога и тъгата е такава - красива измамница.
Надежда Ангелова 12.12.2025 23:31 Заявить о нарушении
Надежда Ангелова 12.12.2025 23:31 Заявить о нарушении