Ти подари ми бели хризантеми
и китка ален карамфил сред тях.
Забравихме препускащото време,
стопи се в нас натрупан свян и грях.
Очите ти – два лешника узрели –
ме грееха със августовска жар.
А устните не знаеха предели,
изпили сякаш вино-кехлибар.
Препускаше кръвта ни карамфилна,
а бяла нежност галеше ни с длан.
Превзе ме ти със светлата си сила
и с цветовете чисти на Люцкан*.
*Романтичен герой на писателя Йордан Йовков от разказа “Люцкан“. Той силно обича цветята. Умира от тиф в Балканската война/1912 г./ с ръка, протегната към стръкче лайка.
25.11.2023 г.
Цветя на любовта
© Copyright: Дафинка Станева, 2023
Свидетельство о публикации №123112506449
Свидетельство о публикации №123112506449
Рецензии
