Надежда цял живот съм и го зная

Надеждата ли? Крехка уж и слаба,

като скала на шията тежи,

залъгва ни тя с шарени лъжи,

а никой не е по-голям от хляба.


Надеждата ли? Тя е за слабака

и дните му с измама тя краде,

дали ; вярва от немай къде,

живот, че вечен след смъртта го чака?


Надежда цял живот съм и го зная,

тя както никой ще те заблуди,

живей сега, не утре, не преди!

Измислица е може би и раят.


Надеждата умирала последна?

Клиширано и глупаво звучи,

дори и заслепените очи,

умре ли тя – накрая ще прогледнат.


Рецензии