Глезана, автор Генка Богданова

Глезена порасна Лалка.
Хвалеха я тъй от малка:

- Лалка е бижу красиво,
расне под звезда красива!
- Вижте я, с какви очета,
с малки, гиздави крачета,
с къдрави коси – коприна,
с устни - алена  малина.
С много прелести дарена,
за принцеса е родена!

Мръдне ли със пръстче малко,
всички тичат в миг при Лалка.
Ако веждичките смръщи,
всички се тревожат вкъщи.
Цели двадесет години,
като цвете във градина,
галена и защитена,
с нежни грижи обградена,
истинска принцеса малка,
расна глезената Лалка.
Да се труди тя не знае,
чуждо мнение не трае.
До обяд се излежава
и мечтае си за слава.

Но веднъж беда се случи,
тя глезанката научи,
че е време да порасне,
че със мързел, много ясно,
тя не може да живее.
Случи се беда голяма
с Лалкините татко, мама
и остана тя самичка –
истинска безкрила птичка.
Няма вече кой за нея
със възторг слова да лее,
да я глези, да я гали,
непрестанно да я хвали.

Ужасена Лалка плака,
дълго чужда помощ чака,
някак си да оцелее,
пак безгрижно да живее.
Но получи тя урок,
справедлив, макар жесток.
Лалка почна да гладува.
Няма кой да й слугува,
Вкъщи огънят угасна…
Мисъл стресна я ужасна:
Как сама ще оцелея?
Ако искам да живея
май ще трябва да се трудя,
рано-рано да се будя,
да работя без умора,
както правят всички хора!

Време бе да се събуди
от предишните заблуди.
Лалка, нашата глезана,
отговорна личност стана.
С разум и със труд, достойно,
тя живее днес спокойно.

Фото из Интернета. Спосибо незнакомому автору!