Глубина неба нашего...

Дора Габе (1888 – 1983)

Глубина неба нашего
С всей огромностью звёзд,
Виноградники с пашнями...
В сердце всё вобралось.

Так любовь велика моя,
Что обнимет весь мир!
Она полная самая,
Как вселенский разлив.

В этих нежных объятиях
Дождь над морем цветов,
И роса, как причастие,
Среди пышных лугов.

Вот серпа золотистого
Изогнулась дуга.
В моём сердце неистовом
Спят в рассвете стога.

Тёплый вечер закутался
В красный цвет облаков.
Свет серебряный впутался
В пряжу сладостных снов...

Глубина неба нашего
С всей огромностью звёзд,
Виноградники с пашнями...
В сердце всё вобралось...

Вячеслав Ботук (Литературный перевод)

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми.

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че светът в нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и сдъга на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени.

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...