Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,
пролетна омая или ласкав ден?
Още си в сърце ми като песен жива,
мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!
Есен тиха гали твоите зеници,
нощем във съня ти младостта звъни.
Идват и отлитат пъстролики птици,
дават ти надежда, сини висини!
Нека не живеем в спомени далечни,
любовта е жива, нека ни гори!
Есента не може с мисли безутешни
чудото да скрие, вечните искри!
Наше ведролико, безметежно Лято!
Остани си вечно на любов богато!
Спомени далечни
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2023
Свидетельство о публикации №123082106313
Свидетельство о публикации №123082106313
Рецензии
